Полупроводников детектор

    Полупроводниковите детектори могат да се разглеждат като своеобразни йонизационни камери, в които вместо газ между електродите има твърд диелектрик. Сравнително по-често се използавт германиевите и силициевите детектори.

    Подобно на сцинтилационния детектор и тук при преминаване на йонизираща частица и след предаване на енергия в обема на детектора се получава електричен импулс, големината на който е пропорционална на предадената енергия. Това заедно с други свойства на тези детектори определя използването им за целите на спектрометрията на различните видове радиация. В това отношение полупроводниковите детектори имат предимство пред сцинтилационните детектори поради значително по-високата си разделителна способност по енергия. Това позволява разделянето в спектъра и идентифицирането на близки по енергия частици, което е много трудно, а понякога и невъзможно със сцинтилационните детектори. Оттук произтича и възможността за много по-точно определяне на състава на смес от радионуклиди.

    Недостатък на полупроводниковите детектори в сравнение със сцинтилационните е, че по-трудно се получават детектори с по-големи размери.Това ограничава до известна степен приложението им за измерване на сравнително малки по обем източници (например проби от храни, почви и други). Измерването на активността на човешкото тяло се прави предимно със сцинтилационни детектори.