Камера на Уилсън

Камерата на Уилсън или мъглинната камера е изобретена от шотландския физик Чарс Томсън Рийс Уилсън през 1895 г. 

    В най-проста форма камерата представлява херметически затворен съд, пълен със свръхнаситени пари на вода или алкохол. При преминаването на заредена частица (например алфа- частица) през камерата, настъпва йонизация. Получените йони играят ролята на ядра на кондензация, около които се образуват капчици (подобно на инверсионните следи след самолетите).

 
    Тъй като алфа- и бета- частиците са с висока енергия, йонизацията по пътя им протича с висока ефективност и се образува видима следа (трек, на английски: track). В случая на алфа- частици следата е по-широка и по-къса, докато при бета- частиците е по-тънка и по-дълга поради различния характер на стълкновенията.
 
    Ако върху камерата се приложи хомогенно магнитно поле, заредените частици изкривяват траекторията си съответно на заряда си според силата на Лоренц. По кривината на траекторията им може да се определят масата и енергиите им.