| Активна зона на реактор | Област, в която е поместено ядреното гориво и където протича контролирано верижна реакция на делене на изотопи на уран или плутоний. |
| Античастици | Наред с всяка частица съществува и друга, наречена античастица, която има същата маса, както и частицата, а електричният й заряд е със същата големина, но с противоположен знак. |
| Антинеутрино | Античастица, съответстваща на материалното неутрино. Образуват се при процеса на ядрен бета- разпад, при който неутрони се превръщат в протони. Антинеутриното е електрически неутрално, има спин ½ и е част от групата на лептоните. Подобно на неутриното, то взаимодейства с останалите частици само чрез гравитационни и слаби сили, което го прави трудно за експериментално наблюдение. |
| Бариони | Елементарни частици, включващи протона и неутрона, както и известен брой по-тежки, нестабилни частици; участват в силни ядрени взаимодействия; съставени от 3 кварка. |
| Бели джуджета | Компактни звезди с маси, сравними с тази на Слънцето, но с радиуси стотици пъти и светимост, съответно десетки хиляди пъти, по-малки от слънчевите. Плътността на белите джуджета е от порядъка на 109 kg/m3 — милиони пъти по-висока от тази на звездите от главната последователност. Броят на белите джуджета е около 3-10% от звездите в галактиката.Те светят бледо. |
| Галактики | Гравитационно-свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Всички обекти в състава на галактиката участват в движението около общия център на масата. В състава на галактиките влизат и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди. |
| Главна последователност |
Кривата, около която са разположени повечето звезди. Звездите от тази група са известни като звезди от главната последователност или звезди-джуджета. Тази линия е така ясно изявена, защото както спектралния клас, така и светимостта, зависят само от масата на звездата (по груби изчисления), при условие че в звездата протича термоядрен синтез - реакция, която заема почти целия период на съществуване на звездите. |
| Голям взрив | Космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. |
| Диаграма "спектър- светимост" | Диаграмата „спектър-светимост“ отразява зависимостта между спектралният клас (или температурата на повърхността на звездата) и светимостта. Тази диаграма е известна още като диаграма на Херцшпрунг–Ръсел (ХР) по имената на астрономите, които първи са я построили. Положението на една звезда в дадена точка от диаграмата се определя от характеристиките й. Оказва се, че звездите не се разполагат върху диаграмата безразборно, а се групират в т. нар. последователности. |
| Еквивалентна доза | За да се отчете ролята на вида на лъчението и на енергията на отделните частици (кванти), биологичният ефект от облъчването с дадено лъчение се сравнява с ефекта от облъчване с рентгенови лъчи. За целта се използва величината еквивалентна доза лъчение (Н), която също се измерва с  . В чест на шведския физик Ролф Сиверт единицата за еквивалентна доза се нарича сиверт (Sv). По определение еквивалентната доза на едно лъчение е Н = 1 Sv, ако то предизвиква същия биологичен ефект, както погълната доза D = 1 Gy от рентгенови лъчи, получени в рентгенова тръба при напрежение 200 kV. |
| Звезди гиганти | Звезди от ниските спектрални класове с висока светимост; този етап продължава ~ 10% от времето на "активния" живот на звездата, тоест етапите на тяхната еволюция, в хода на които в звездните недра произхождат реакции на нуклеосинтез. Звездите от главната последователност с маси m <= 10 mСлънце се превръщат отначало в червени гиганти, а след това в червени свръхгиганти; звезди с маси m > 10 mСлънце— непосредствено в червени свръхгиганти. |
| Звезди джуджета | Разделят се на бели, жълти, червени, кафяви и черни звезди джуджета. |
| Затворена Вселена | В нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена. |
| Квант | Терминът квант идва от на латински: quantum, в мн. ч. „quanta“, което значи „колко“, „какво количество“. Квант по принцип означава известно количество от нещо. Във физиката квант означава нещо неделимо, нещо безкрайно малко и най-често елементарна единица. Например „светлинен квант“ е елементарната единица светлина, която се нарича и „фотон“. Идеята за квант пръв въвежда Макс Планк на 14 декември 1900 год. |
| Квантуване на енергията | Според хипотезата на Макс Планк елементарното количество - „порция“ - енергия, наречено квант, е  , където Е е енергията,  - честотата, а  е константа, наречена константа на Планк. Това означава, че излъчената енергия може да бъде само с дискретни (определени, целочислено) кратни на h стойности. По - късно Айнщайн допуска, че енергията не само се излъчва и поглъща на „порции“ т. е. на кванти, но и се разпространява по същия начин. |
| Кварки | Вид елементарни частици, считани засега за неделими или „най-елементарни“; Открити са 6 кварка. Единствените частици с дробен електричен заряд. Според съвременните представи цялата материя е изградена от 6 лептона и 6 кварка. |
| Константа на Ридберг | R = 1,097 373 153.107 m-1 |
| Критична маса | Минималната маса (количество) на материал, способен на ядрен разпад, наличието на която е необходимо условие за ефективно поддържане на верижна реакция на ядрено делене |
| Лептони | Елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия със заряд 1, 0 или −1; нямат вътрешна структура и не са съставени от по-малки частици. |
| Масов дефект | Изразява в това, че масата, която е получена при сумирането на масата на всяка частица от ядрото не е равна на масата, която е получена при измерване на ядрото като цяло. Ако с mp и mn означим съответно масата на един протон и на един неутрон, масата m на ядро със Z протона и (А – Z) неутрона би трябвало да бъде равна на Zmp + (А – Z)mn. Измерванията показват обаче, че масата m на ядрото е по-малка от тази сума. Разликата  m = Zmp + (А – Z)mn – m се нарича масов дефект на даденото ядро.Масовият дефект възниква в процеса на образуване на ядрото: при сближаване на нуклоните ядрените сили на привличане извършват положителна работа и началната енергия на системата намалява с определена величина  . |
| Мезони | Частици с четно число кварки и антикварки |
| Неутрино | Неутриното е елементарна частица. Открита през 1931 г. при β- разпад. Бележи се с ν. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици и се приема, че е равна на нула, но се извършват прецизни измервания на неутронната маса. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно. |
| Неутронни звезди |
Неутронна звезда е най-често звезда в края на своята еволюция. Горната гранична стойност за масата на неутронните звезди е от порядъка на 2,5 - 3 слънчеви маси. При нея веществото е подложено на такъв невероятен натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони. Така неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна - 1012 kg/cm3. За сравнение - тази плътност отговаря на масата на цялото човечество, концентрирана в обема на кубче захар. Масата на 1 cm3 неутронно вещество е 109 тона. Диаметърът на неутронните звезди е само около 10-15 km. Неутронните звезди се въртят с невероятна скорост, способна да достигне 1000 оборота в секунда. При всяко свое завъртане неутронната звезда излъчва поток светлина. Магнитното поле образувано от тях е изключително силно - индукцията му на повърхността на звездата достига до 108 Т. За пример: обект, който е попаднал в обхвата на гравитационното поле на звездата ще бъде привлечен и ще се сблъска със звездата със скорост от 150 000 km/s. Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение предимно в радиодиапазона. Поради въртенето им, наподобяващо морски фар, се наричат още пулсари. |
| Обогатен уран | Количество уран, в което процентното количество на уран-235 е било увеличено чрез процеса на изотопно обогатяване. |
| Отворен Вселена | В нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно |
| Период на полуразпадане | Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на елемента, се нарича период на полуразпад; различен е за различните елементи и е от порядъка на няколко милисекунди до милиарди години. |
| Погълната доза | Количеството енергия на лъчението, погълната от 1 kg маса. |
| Протозвезда | Началният стадий от звездната еволюция. Протозвездата се образува в облак от звезден газ и прах, в който се съдържа голямо количество водород и хелий. Състои от ядро и газова обвивка с малка плътност. Постепенно облакът започва да се свива под влиянието на своята маса и гравитация и започва да се върти. Свиването продължава, докато температурата се повиши достатъчно, за да започнат термоядрените реакции в центъра. През това време протозвездата излъчва инфрачервени лъчи, породени от топлината. При свиването част от гравитационната му потенциална енергия се превръща във вътрешна енергия, а газът се нагрява и започва да свети и се образува протозвезда. |
| Реликтово излъчване | Електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2.725 К. Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив. За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948 г.. |
| Светимост | Пълната електромагнитна енергия, излъчена от дадена звезда за единица време. |
| Сиверт | Мерна единица за количество поета радиация. С нея се цели да се даде количествен израз на биологичното влияние на радиацията. |
| Силно взаимодействие | Едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката. Силното взаимодействие действува на много къси разстояния — в мащабите на атомните ядра или по-малко — като на него се дължи привличането между нуклоните в ядрата. |
| Слабо взаимодействие | Едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката заедно с електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и гравитацията. В слабото взаимодействие участват всички лептони и кварки и техните античастици. То е отговорно за радиоактивния разпад на субатомните частици, както и за процеса, известен като ядрен синтез в звездите. |
| Спектрална класификация | Класификация на звездите според тяхната температура. Основните спектрални класове се означават с буквите O, B, A, F, G, K и M. |
| Спектрална серия | Съвкупност от спектрални линии, обединена в специфична група. |
| Специфична енергия на връзката | Енергията на връзката, която се пада на един нуклон в дадено ядро, т.е. отношението  , къдетo А е масовото число. |
| Спонтанно излъчване | Процесът, при който електронът „спонтанно“ (без външно влияние) преминава от по-високо на по-ниско енергийно ниво. |
| Стимулирано излъчване | Процесът, при който електронът преминава от по-високо към по-ниско енергийно ниво поради наличието на външно електромагнитно излъчване (фотон) с равна или близка честота на прехода. |
| Термоядрен синтез | Синтезът на леки ядра, осъществен благодарение на високата температура на средата, а съответната реакция се нарича термоядрена реакция. |
| Черни дупки | Формират се при колапса на много масивни звезди в края на техния жизнен цикъл. След образуването на черна дупка тя може да продължи да расте, поглъщайки маса от заобикалящото я пространство. Чрез поглъщане на други звезди и сливане с други черни дупки, може да се формират свръхмасивни черни дупки с милиони пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Според общото разбиране свръхмасивни черни дупки съществуват в центровете на повечето галактики. |
| Ядрен синтез | Вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията се съпровожда с освобождаване или поглъщане на енергия, в зависимост от масите на участващите ядра. |