Основни понятия

Активна зона на реактор Област, в която е поместено ядреното гориво и където протича контролирано верижна реакция на делене на изотопи на уран или плутоний.
Античастици Наред с всяка частица съществува и друга, наречена античастица, която има същата маса, както и частицата, а електричният й заряд е със същата големина, но с противоположен знак.
Антинеутрино Античастица, съответстваща на материалното неутрино. Образуват се при процеса на ядрен бета- разпад, при който неутрони се превръщат в протони. Антинеутриното е електрически неутрално, има спин ½ и е част от групата на лептоните. Подобно на неутриното, то взаимодейства с останалите частици само чрез гравитационни и слаби сили, което го прави трудно за експериментално наблюдение.
Бариони Елементарни частици, включващи протона и неутрона, както и известен брой по-тежки, нестабилни частици; участват в силни ядрени взаимодействия; съставени от  3 кварка.
Бели джуджета Компактни звезди с маси, сравними с тази на Слънцето, но с радиуси стотици пъти и светимост, съответно десетки хиляди пъти, по-малки от слънчевите. Плътността на белите джуджета е от порядъка на 109 kg/m3 — милиони пъти по-висока от тази на звездите от главната последователност. Броят на белите джуджета е около 3-10% от звездите в галактиката.Те светят бледо.
Галактики Гравитационно-свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Всички обекти в състава на галактиката участват в движението около общия център на масата. В състава на галактиките влизат и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.
Главна последователност

Кривата, около която са разположени повечето звезди. Звездите от тази група са известни като звезди от главната последователност или звезди-джуджета. Тази линия е така ясно изявена, защото както спектралния клас, така и светимостта, зависят само от масата на звездата (по груби изчисления), при условие че в звездата протича термоядрен синтез - реакция, която заема почти целия период на съществуване на звездите.

Голям взрив Космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките.
Диаграма "спектър- светимост" Диаграмата „спектър-светимост“ отразява зависимостта между  спектралният клас (или температурата на повърхността на звездата) и светимостта. Тази диаграма е  известна още като диаграма на Херцшпрунг–Ръсел (ХР) по имената на астрономите, които  първи са я  построили.
Положението на една звезда в дадена точка от диаграмата се определя  от характеристиките й. Оказва се, че звездите не се разполагат върху диаграмата безразборно, а се групират в т. нар. последователности.
Еквивалентна доза За да се отчете ролята на вида на лъчението и на енергията на отделните частици (кванти), биологичният ефект от облъчването с дадено лъчение се сравнява с ефекта от облъчване с рентгенови лъчи. За целта се използва величината еквивалентна доза лъчение (Н), която също се измерва с . В чест на шведския физик Ролф Сиверт единицата за еквивалентна доза се нарича сиверт (Sv). По определение еквивалентната доза на едно лъчение е Н = 1 Sv, ако то предизвиква същия биологичен ефект, както погълната доза D = 1 Gy от рентгенови лъчи, получени в рентгенова тръба при напрежение 200 kV.                                   
Звезди гиганти Звезди от ниските спектрални класове с висока светимост; този етап продължава ~ 10% от времето на "активния" живот на звездата, тоест етапите на тяхната еволюция, в хода на които в звездните недра произхождат реакции на нуклеосинтез. Звездите от главната последователност с маси m <= 10 mСлънце се превръщат отначало в червени гиганти, а след това в червени свръхгиганти; звезди с маси m > 10 mСлънце— непосредствено в червени свръхгиганти.
Звезди джуджета Разделят се на бели, жълти, червени, кафяви и черни звезди джуджета.
Затворена Вселена В нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.
Квант Терминът квант идва от на латински: quantum, в мн. ч. „quanta“, което значи „колко“, „какво количество“. Квант по принцип означава известно количество от нещо. Във физиката квант означава нещо неделимо, нещо безкрайно малко и най-често елементарна единица. Например „светлинен квант“ е елементарната единица светлина, която се нарича и „фотон“. Идеята за квант пръв въвежда Макс Планк на 14 декември 1900 год.
Квантуване на енергията Според хипотезата на Макс Планк  елементарното количество - „порция“ - енергия, наречено квант, е \ E = h\nu, където Е е енергията, \ \nu - честотата, а \ h е константа, наречена константа на Планк. Това означава, че излъчената енергия може да бъде само с дискретни (определени, целочислено) кратни на h стойности. По - късно Айнщайн допуска, че енергията не само се излъчва и поглъща на „порции“ т. е. на кванти, но и се разпространява по същия начин.
Кварки Вид елементарни частици, считани засега за неделими или „най-елементарни“; Открити са 6 кварка. Единствените частици с дробен електричен заряд. Според съвременните представи цялата материя е изградена от 6 лептона и 6 кварка.
Константа на Ридберг R = 1,097 373 153.107 m-1
Критична маса Минималната маса (количество) на материал, способен на ядрен разпад, наличието на която е необходимо условие за ефективно поддържане на верижна реакция на ядрено делене
Лептони Елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия със заряд 1, 0 или −1; нямат вътрешна структура и не са съставени от по-малки частици.
Масов дефект Изразява в това, че масата, която е получена при сумирането на масата на всяка частица от ядрото не е равна на масата, която е получена при измерване на ядрото като цяло. Ако с mp и mn означим съответно масата на един протон и на един неутрон, масата m на ядро със Z протона и  (АZ) неутрона би трябвало да бъде равна на Zmp + (АZ)mn. Измерванията показват обаче, че масата m на ядрото е по-малка от тази сума. Разликата m = Zmp + (АZ)mnm се нарича масов дефект на даденото ядро.
Масовият дефект възниква в процеса на образуване на ядрото: при сближаване на нуклоните ядрените сили на привличане извършват положителна работа и началната енергия на системата намалява с определена величина .
Мезони Частици с четно число кварки и антикварки
Неутрино Неутриното е елементарна частица. Открита през 1931 г. при β- разпад. Бележи се с ν. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици и се приема, че е равна на нула, но се извършват прецизни измервания на неутронната маса. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.
Неутронни звезди

Неутронна звезда е най-често звезда в края на своята еволюция. Горната гранична стойност за масата на неутронните звезди е от порядъка на 2,5 - 3 слънчеви маси. При нея веществото е подложено на такъв невероятен натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони. Така неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна - 1012 kg/cm3. За сравнение - тази плътност отговаря на масата на цялото човечество, концентрирана в обема на кубче захар.

Масата на 1 cm3 неутронно вещество е 109 тона. Диаметърът на неутронните звезди е само около 10-15 km. Неутронните звезди се въртят с невероятна скорост, способна да достигне 1000 оборота в секунда. При всяко свое завъртане неутронната звезда излъчва поток светлина. Магнитното поле образувано от тях е изключително силно - индукцията му на повърхността на звездата достига до 108 Т. За пример: обект, който е попаднал в обхвата на гравитационното поле на звездата ще бъде привлечен и ще се сблъска със звездата със скорост от 150 000 km/s.

Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение предимно в радиодиапазона. Поради въртенето им, наподобяващо морски фар, се наричат още пулсари.

Обогатен уран Количество уран, в което процентното количество на уран-235 е било увеличено чрез процеса на изотопно обогатяване.                                                                 
Отворен Вселена В нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно
Период на полуразпадане Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на елемента, се нарича период на полуразпад; различен е за различните елементи и е от порядъка на няколко милисекунди до милиарди години.
Погълната доза Количеството енергия на лъчението, погълната от 1 kg маса.
Протозвезда Началният стадий от звездната еволюция. Протозвездата се образува в облак от звезден газ и прах, в който се съдържа голямо количество водород и хелий. Състои от ядро и газова обвивка с малка плътност. Постепенно облакът започва да се свива под влиянието на своята маса и гравитация и започва да се върти. Свиването продължава, докато температурата се повиши достатъчно, за да започнат термоядрените реакции в центъра. През това време протозвездата излъчва инфрачервени лъчи, породени от топлината. При свиването част от гравитационната му потенциална енергия се превръща във вътрешна енергия, а газът се нагрява и започва да свети и се образува протозвезда.
Реликтово излъчване Електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2.725 К. Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив. За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948 г..
Светимост Пълната електромагнитна енергия, излъчена от дадена звезда за единица време.
Сиверт Мерна единица за количество поета радиация. С нея се цели да се даде количествен израз на биологичното влияние на радиацията.
Силно взаимодействие Едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката. Силното взаимодействие действува на много къси разстояния — в мащабите на атомните ядра или по-малко — като на него се дължи привличането между нуклоните в ядрата.
Слабо взаимодействие Едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката заедно с електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и гравитацията. В слабото взаимодействие участват всички   лептони и кварки и техните античастици. То е отговорно за радиоактивния разпад на субатомните частици, както и за процеса, известен като ядрен синтез в звездите.
Спектрална класификация Класификация на звездите според тяхната температура.  Основните спектрални класове се означават с буквите O, B, A, F, G, K и M.
Спектрална серия Съвкупност от спектрални линии, обединена в специфична група.
Специфична енергия на връзката Енергията на връзката, която се пада на един нуклон в дадено ядро, т.е. отношението , къдетo А е масовото число.
Спонтанно излъчване Процесът, при който електронът „спонтанно“ (без външно влияние) преминава от по-високо на по-ниско енергийно ниво.
Стимулирано излъчване Процесът, при който електронът преминава от по-високо към по-ниско енергийно ниво поради наличието на външно електромагнитно излъчване (фотон) с равна или близка честота на прехода.
Термоядрен синтез Синтезът на леки ядра, осъществен благодарение на високата температура на средата, а съответната реакция се нарича термоядрена реакция.
Черни дупки Формират се при колапса на много масивни звезди в края на техния жизнен цикъл. След образуването на черна дупка тя може да продължи да расте, поглъщайки маса от заобикалящото я пространство. Чрез поглъщане на други звезди и сливане с други черни дупки, може да се формират свръхмасивни черни дупки с милиони пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Според общото разбиране свръхмасивни черни дупки съществуват в центровете на повечето галактики.
Ядрен синтез Вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията се съпровожда с освобождаване или поглъщане на енергия, в зависимост от масите на участващите ядра.