Клипове

       Чуйте песента на Вселената

В Космоса никой няма да чуе твоя вик, тъй като, казват, звукът не се разпространява във вакуум. Но това не значи, че не можете да чуете звука на Вселената. Андрю Уилямс от Центъра за космически изследвания към университета на Лестър, Великобритания, твърди, че Вселената звучи като птича песен, пише Daily Express.

Уилямс е използвал събрани от сателити и космически апарати данни, за да генерира невероятния звук, който човек би чул, ако настрои радио в дълбокия Космос. Най-завладяващият запис е "Птичи хор призори" на електрони, сблъскващи се с горната част на земната атмосфера. Звукът наподобява песен на скорци призори през пролетта над клокочещ поток, примесен с дълбоки басови импулси от Слънцето.

Вселенската песен е записана от сателита Клъстър II на 9 юли 2001 г. с помощта на приемник за дълги радиовълни. Уникалните записи са събрани в колекция "Траектория", представена в университета на Лестър.

Експертът обяснява, че сигналите са извън обхвата на човешкия слух и се е наложило да понижи височината им и да ги филтрира, за да станат чуваеми.

Друг интересен запис е на ритмичните слънчеви импулси, уловени от космическия апарат SOHO. Те обаче са били толкова приглушени, че се е наложило Уилямс да увеличи височината на тона 40 000 пъти. И тъй като звукът се повтаря на всеки пет минути, експертът е ускорил записа 42 000 пъти, за да възпроизведе 40-дневни импулси в няколко секунди.

Сега чуйте птиците на Вселената, а веднага след това можете да чуете как звучи Вселената оттатък хелиосферата на Слънчевата система, в междузвездното пространство, записана от космическия апарат "Вояджър 1":

 

 

   

Пътешествайте през Слънчевата система със скоростта на светлината

    Ако все още не можете да си представите необятността на Космоса, може би това видео ще ви помогне, пише IFLS. В него виждаме как Слънцето постепенно се смалява пред очите ни, докато се отдалечаваме от него със скоростта на светлината. Междувременно дори подминаваме по някоя и друга планета.

    Клипът е дълъг 45 минути. В неговия край вече сме минали Юпитер преди 2 минути, а Сатурн все още е на половин час разстояние. Авторът му Алфонс Суайнхарт не е продължил проекта до Плутон не защото обектът не е вече планета, а защото на светлината биха били нужни 5.5 часа, за да стигнат до него. Ако разширим проекта и до други звезди и ще си гледаме видеото с години, въпреки че през повечето време Слънцето ни ще бъде една едва разпознаваема точица в средата на екрана.

    „Позволих си волности с определени неща, като например подредбата на планетата и астероидите. Но като цяло съм се съобразявал с размера и разстоянията на всички обекти – те са колкото се може по-точни“, пише Суайнхарт.

                                                        Приятно пътешествие!

 vimeo.com/117815404

Един филм на Рада Костадинова "От атома на Демокрит до днес"

4% Вселена- филм на Цвета Коева

Големият адронен колайдер- филм на Даниел Цветков и Александър Лалев

Въведение в астрономията- филм на Даниел Цветков и Александър Лалев