Атомна електроцентрала АЕЦ

Знаете ли...какво е АЕЦ и как работи?

Можете ли да си представите Вашият живот без електричен ток? Не, нали!

Атомна електрическа централа (АЕЦ) е съоръжение за производство на електричество с използване на енергия, отделяна при разпад на атомното ядро, при условията на контролирана верижна реакция. В основата си представлява ТЕЦ, който използва ядрен реактор за производство на топлинна енергия, от която се произвежда електричество.

Първият в света ядрен реактор е създаден през 1942 г. в Чикаго под ръководството на италианския физик Енрико Ферми. Реакторът е бил от ураново - графитен тип и е работел с топлинни неутрони. Той имал мощност едва половин ват. В Европа за първи път е построен ядрен реактор в Русия под ръководството на И. В. Курчатов. Първата в света атомна електроцентрала е пусната в действие през 1954 г.  в Обнинск, бившия СССР.

Атомните електроцентрали се класифицират в съответствие с поставените в тях реактори:

  • Реактори с бавни неутрони, използващи специални забавители за увеличаване на вероятността за поглъщане на неутроните от ядрата на атомите на горивото
    • Реактори с лека вода
    • Графитни реактори
    • Реактори с тежка вода
  • Реактори с бързи неутрони
  • Субкритични реактори, използващи външни източници на неутрони
  • Термоядрени реактори
 
Принципна схема и технология на АЕЦ с реактори ВВЕР

 

фиг. 1

    На фиг. 1 е показана схемата на работа на атомна електроцентрала с двуконтурен водо-воден енергетичен ядрен реактор. Енергията, отделяна в активната зона, се предава от топлоносителя на първия контур. След това топлоносителят се изпомпва в топлообменник (парогенератор), където нагрява до кипене водата от втория контур. Получената при това пара се подава към турбини, въртящи електрогенератори. На изхода от турбините парата се подава в кондензатор, където се охлажда с голямо количество вода, идваща от водохранилище.

    Компенсаторът на налягането представлява доста сложна и тежка конструкция, която служи за изравняване на колебанията на налягането в контура по време на работа на реактора, възникващи за сметка на топлинното разширение на топлоносителя. Налягането в 1-я контур може да достига до 160 атмосфери (ВВЕР- 1000).

    Освен вода в различни реактори като топлоносител може да се използва също и течен натрий или газ. Използването на натрий позволява да се опрости конструкцията на обвивката на активната зона на реактора (за разлика от водния контур, налягането в натриевия контур не превишава атмосферното) като се избавим от компенсатора на налягане, но създава свои трудности, свързани с повишената химическа активност на този метал.

    При невъзможност от използване на голямо количество вода за кондензиране на парата, водата може да се охлажда в специални охладителни кули, които благодарение на своите размери обикновено са най-изпъкващата част от атомната електроцентрала.

    В корпуса на реактора е разположена активната зона, в която е поместено ядреното гориво. То е оформено във вид на шестоъгълни касети, всяка от които се състои от херметични топлоотделящи елементи. 

    В корпуса на реактора са разположени и органите за управление и защита СУЗ.

 

Още информация на https://www.bulatom-bg.org/files/docs/Book%20for%20schools.pdf